Празник на плодородието

    “Празникът на плодородието” увенчава есента в гр. Кюстендил и го заявява отново като град - „Майка на овощарството”. Древните автономни пауталийски монети свидетелстват за това с изображенията си. Константин Иречек в “Пътувания по България”- началото на 80-те години на 19 век описва кюстендилския край така:
„ ...Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и т.н. По хълмовете се забелязват хубави лозя; тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласите ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.”
Овощарската традиция на кюстендилския край е жива през всички времена и предавана като опит и култура от поколение на поколение, от род на род.
Този есенен празник на изобилието е наследство от Първия национален овощарски конкурс от 1896 г., заявен от Община Кюстендил, проведен под патронажа на Министерството на търговията и земеделието /тогава/, и е първият и единствен по рода си такъв празник за страната.
Днес “ Празникът на плодородието” се провежда в продължение на три есенни дни на площад Велбъжд и се представя изобилието и плодородието на кюстендилския край. Художествено аранжирани маси с плодове и зеленчуци украсяват площада и изненадват гостите на събитието с хрумванията и изобретателността на техните собственици и автори; вълнуват с изобилието, с което природата ни е дарила, с постиженията на аграрния труд на стопаните от плодородния кюстендилси край.
“Празникът на плодородието” е съпроводен с богата фолклорна програма.
Има конкурсен характер с награди за най-добро и атрактивно представяне на участниците, с което се насърчават производителите.
С “Празника на плодородието” тържествено завършва празничния цикъл. Така след нежната първа стъпка на пролетта, плодородието на лятото и берекетът на есента, природата на кюстендилския край се отдава на заслужен зимен покой..., а после,  когато се появи първото кокиче,  тя се подготвя с нови надежди в очакване на пролетта, когато отново ще възкръсне за живот.