Членове на НФСБ, със съдействието на председателя на ВМРО в Кюстендил и общински съветник Георги Петров, предлагат датата на Булаирската битка да се чества най-официално в Кюстендил като градски празник, тъй като градът е дал най-много жертви за Освобождението, съобщи Сеивдалин Яначков – един от инициаторите.

Членове на партията се събраха на пл. „Велбъжд”, за да отбележат 105 години от Булаирската битка. Тази година датата съвпада и със 160-годишнината от рождението на предводителя на 13-и пехотен рилски полк - полковник Стефан Манов.

На 8 февруари кюстендилци изразиха почитта си към героизма на 13-ия пехотен рилски полк, който остава в историята под името „железният полк”, и чиято храброст някои наблюдатели сравняват с Шипченската епопея. Тук по този повод беше пристигнал и Любомир Ников, представител на Национален фронт за спасение на България /НФСБ/.

Прочувствено слово произнесе Даниела Трайчева – секретар на НФСБ: "Ние, българите, винаги трябва да се завръщаме към нашето историческо минало, защото имаме какво да разкажем на младото поколение за героичните подвизи на техните деди и прадеди, а същевременно да уважаваме паметта на загиналите. Такъв повод е Булаирската битка, в която са взели участие много войници от Кюстендил, както и от около 110 кюстендилски села, които с върховни усилия, подвизи, масов героизъм и изпълнен дълг обезсмъртяват името на 13-и пехотен рилски полк. Под вещото, мъдро и доблестно ръководството на полковник Стефан Манов чедата на Осоговието показват на света как се воюва за свободата на отечеството. Тук се ражда безсмъртието на Булаирската епопея.”

Под ръководството на полк. Стефан Манов при Кочани, Струмица, Дойран и Булаир полкът му написва героични страници на българската военна история. В превод Булаир означава „намерено щастие", но дали е бил щастлив полковник Манов след завоюваното с кървави битки и с хиляди жертви освобождение, когато е проиграно безславно от Великите сили с орязването на земите на България с Берлинския договор.

И тогава, в деня на демобилизацията на 1.8.1913 г., полк. Манов държи прочувствена реч пред своите войници и прочита заповед, изявяваща високия нравствен лик на командира на славните рилци. Той казва: "Идете си, мили мои юнаци, и не забравяйте 13-и рилски пехотен полк - нашата военна задруга, гдето делихме толкова скърби и радости, гдето цъфтяха и увяхваха толкова надежди, гдето преживяхме толкова незабравими минути на величие, радост и печал!".

Незабравима завинаги ще остане лавината от мъже, които със силен дух и стомана помитат вражите редици и те започват да отстъпват, покосявани от пушечен картечен и артилерийски огън. Противникът се опитва да си възвърне позициите, но е отблъснат с унищожителен огън. При контраатаката българските бойци успешно прилагат удара „на нож”. За Родината в тази увенчана със слава битка са взели участие и много български войници не само от Кюстендил, но и от Радомир и Радомирско, от Самоков и Самоковско, Софийско, Разложко, Благоевградско, Дупнишко, Банско, Босилеградско и други.